Едно от най-старите предприятия за преработка на пшеница и ориз у нас е на път да се превърне в най-модерната фабрика в Европейския съюз. Историята на завода разказва Славянка Хатипова, член на Съвета на директорите.

Предприятието е едно от малкото от времето на социализма, които имат шанс за нов живот. Собствениците решават да се възползват от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и да превърнат стария завод в най-модерното предприятие за преработка на ориз в Европа. „Нашето дружество кандидатства по ПРСР, мярка 123 за цялостен ремонт – боядисване, подмяна на покривни панели и подови настилки“, казва Славянка Хатипова и споделя, че сроковете за приключване на проекта малко ги притискат, защото са се забавили, опитвайки се да намерят финансиране за такава мащабна инвестиция. Отнело им време, докато стигнат до информацията за възможното обезпечение от Националния гаранционен фонд. „При кандидатстване за кредитиране наистина функцията на Гаранционния фонд е доста голяма, даже бих казала решаваща. Банките гледат по друг начин, когато кандидатстваш за кредит и имаш обезпечение, дадено от НГФ. В нашия случай наистина това страшно много помогна", обяснява Хатипова.

В старата оризарна вече монтират машини за преработка на арпа. Проектът трябва да бъде приключен до септември, по след това неизбежно изникват довършителни работи, които не могат да бъдат финансирани по мярка 123. „Когато човек тръгне да реализира един проект по оперативна програма, вижда, че не всичко може да се обхване в цялост, има неща, които не могат да влязат на 100% в съответната програма, така че за бизнеса има нужда и от допълнително извънпрограмно кредитиране“, споделя Славянка Хатипова.